Тук ще ви разкажем за историята на презерватива. Кога и защо за първи път хората са се опитали да ползват предпазни средства?
Написаното от древногръцките историци свидетелства за първия достоверен случай на използване на презерватив.

Легендарният Минос, цар на Крит 3000 години преди Рождението на Христа, самичък измислил кондома, поради налегналата го нужда.

Царят си имал огромен проблем – честите му съпружески измени толкова разсърдили жена му Пасифея, че тя омагьосала царя: стигало само да легне с жена и изхвърленото от него семе се превръщало в отровни змии и скорпиони, които се нахвърляли на дамата, с която царят бил правил любов и убивали жената. Кандидатките да удовлетворяват въжделенията на царя намалявали катастрофално. Царят обаче намерил изход от положението – сложил пикочния мехур на козел във влагалището на поредната любовница и всичко минало успешно. Жената останала жива, а Пасифея не разбрала нищо.

След първия успешен опит, цар Минос въвел пикочните мехури в редовна употреба.

За съжаление, останалото население на древен Крит не било подложено на нашествие на змии и скорпиони, а за болестите, предавани по полов път, все още не било много известно. Така че, презервативът не намерил широко разпространение.

Свидетелствата за използване на презерватива в древен Египет, достигнали до нас, се отнасят до времената на деветнадесета Династия (1350 -1200 г. преди Р.Х.). Разбира се, трудно е по намерените рисунки да се съди за предназначението на кондомите – религиозно или сексуално. По скоро – и в двата случая.

Въпреки това екскурзоводите от Националния музей в Кайро твърдят, че изложената там кожена торбичка е първият презерватив и го е носил лично фараон Тутанкамон (1343-1325 преди Р.Х.), управлявал Египет на възраст от 9 до 18 години.

В античен Рим, прототипи на презервативите се използвали както за украшение, така и за контрацепция и защита от болести. По това време вече се досещали за съществуването на венерическите болести! Кондомите се използвали доста по-демократично, отколкото в Египет, а и суровината за производство била доста по-достъпна.

Със сигурност е известно, че:

- римските легионери използвали за направата на презервативи мускулната тъкан на убитите вражески войници;

- пълководците на древен Рим се грижели при подготовката на продължителни походи на войниците да бъдат раздавани сушени черва от домашен дребен добитък за да ги използват като презервативи;

- пикочните мехури на добитъка се използвали като женски презервативи, съобщава за потомците Антоний Либериус

За съжаление, след просветеният античен Рим, настъпили мрачните Средни Векове. Използването на презервативи в Европа на практика било прекратено.

На фона на този провал, ярко изпъква сензационната находка от Велики Новгород. Брезовите грамоти, открити за първи път от експедицията на професор А.В.Арциховски във Велики Новгород през 1951 г, са много интересен, но слабо проучен източник за информация за личния живот в древен Новгород. Освен това, значителна част от грамотите или е адресирана до жени, или е написана от жени, или ги упоменава. Сред грамотите се откроява обаче брезова грамота № 916, намерена в Троицките разкопки по време на археологическия сезон на 2001 г. Грамота се отнася към втората половина на ХІІІ век. Грамотата е сравнително дълга и описва семейния скандал на Есиф и Мария във връзка с неочакваната бременност на последната. Есиф твърди, че е било невъзможно да забременее, тъй като: "Оборожень ладный я надевал. И так любил тебя. Но грех хотя семя пускать опуст, неможно отроча зачати. А давати много пол-деньги на честных 40 оборожнив из поросяв". (в свободен превод от староруски, човекът си слагал предпазител и така се любел с нея и въпреки, че греховно си пилеел семето, по този начин било невъзможно да се зачене дете. Освен това се оплаква, че се е изръсил доста пари за тези предпазни мерки, бел. пр.).

Виждаме, че въпреки, че не е в съответствие с църковните наставления, в битовия живот са били използвани някакви много скъпи презервативи от (някакви части) на прасета.